Tag Archives: Владимир Диловски

ПЕЕЩА АРМИЯ

армия, която върви и пее –
това не са попове или войници
а свещени во́йни
които ходят и призовават с мантрата
другите преди тях
около тях
и се подрежда огромна сила
която те кара да вибрираш
точно така и по никой друг начин
и това се случва само когато Бог е в тях

и за красота
по една къса и средна катана във всяка ръка
на кръст
да блестят
или поне предводителят
да, предводителят
той ще носи Кръста
и Кръстът ще свети
кръсто-носен поход
и НЕ СРЕЩУ народи
а ЗА народи

пък ако някой ден застана пред бежанци
ще извадя късата катана
и ще я преместя в лява ръка
с дясната ще извадя другата
ще ги сКръстя
и ще запея
шокът ще е огромен
и аз ще се зарадвам на първия
който ще клекне в очите
и няма значение дали е на коляно
свел глава
защото не трябва да си свел глава
когато гледаш Бога в очите
а да приемеш онуй
що не може да не се приеме

владеенето на Света
е
владеенето на Мира
между душите и телата
с Бог и с Мир

секирата е ясна
краят на всеки велик войн
е да забие меча в земята
и остава Кръст
който сочи къде се е случило това чудо
туй ми го казаха всички Кханове и Царе
преди мен
и всеки, който е носил
Меч и Вяра на гърба си

и разбрах как се е родило коването
след всеки бой
като изковеш раните си
с билки и марли
започваш да шиеш раните на меча
с чук и огън
и се пропукват раните ти
и кървят
и зарастват раните на меча
тъй са го открили
край огъня с чука
а може на мотиките си да са го открили
от раните в камъните
от рани е открито коването
от рани по метала, Вапцаров,
направени от дух и неуморими ръце

не може да има Ботев без Вапцаров
туй значи, че продължение няма
а туй е толкова страшно
толкова страшно
и той е някъде там горе
и блесва
чистият жертван Иисус

не се измори тая земя да ражда свещени хора

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir DILOVSKI

НОЩТА

Тихо се сипе Нощта
час подир час
светулки в мрака,
а горе луна.

Мека и лятна,
жена е Нощта
в малка черна рокля,
без гащи,

пие втора от чашата
и е винаги млада,
Нейно височество,
тази курва Нощта.

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

НА ВАПАЦАРОВ

(не могат никакви куршуми да спрат поетЪТ)

Rеволуция* омайна сладка
и нема мама, нема татка
на нож, врази са ни отпред
куршумите за тех са хлеб
напред, на бой, на нож, на ръж
три пъти със ‘ура’ и някой пада в кървавата ръж
посечен сякаш из отгоре
и сеем във земята мъртви
мотори мъртви
червеи по червей
личности по личност
всичкото на пръст

мила моя Рòдино
ширнала се тъй надлъж
зелени планини, морета и реки
с народ на род
на меч
на Дионисий и Спартак
на Крум
подайте следваща кратуна
да пия яко кръв от глàва
оная пушка я подайте от стената също
подайте малко идиоти
а после и моторните машини
направените за живот, ще сеем
но не завод, но не завод
защото с теб, народе, се научихме
когато нема хлеб
куршумите да бъдат хлеб, като по Ботев

напред, другари, време нема – смело!

аман или амин за всички паднали герои
със себе си ще ги сменим
изваждай пръта от стобора, брате
и тръгвай да вървиш, народе възродени
с оружие в ръка към светли бъднини…

а то е ясно, толкова е ясно –
най-много удари с камшик пак ние ще платим
за кон, за род, за майка, за земя –
това е нашата отплата

и друго нема.

*с уважение към Милен Русков и неговото “Възвишение”

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

МЕТАФОРИТЕ В ЖУРНАЛИСТИКАТА И ЖУРНАЛИСТИКАТА КАТО МЕТАФОРА

(Езикова престижност и езикови манипулации. Стилно-езикови средства за митологизация и изглаждане на медиен имидж.)
* езикова пре-стижност – пре-стигнатост
* езикови манипулации – езиков ‘ръчен труд’

“Който от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената си и децата си и който от вас има намерение да стане”благороден” просяк и да живее по-лесно от “неблагородните” просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да пише различни книжки, или да издава вестник. Тия три занятия са и лесни, и полезни, и честни, и сити. А нашата публика? – Не грижете се за тая публика. За тая публика между ахтоподът и шопските цървули в Мраморно море, между кокошката и гаргата и между Мемиш паша и Нютона не съществува никакво различие. И така, купете си пера и мастило и захванете своите занятия, колкото се може по-скоро, защото днешнйото развитие на българския народ е най-благоприятно за врабците/…/

Разбира се, че публиката има свои слабости, следователно вие, ако искате да попаднат вашите думи на здраво място, сте длъжни да похвалите по-млечните крави и да им дадете титли: “сахарчица”, “халвица”, “високоблагородия” и пр/…/

Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат нито гюмрюк, нито бедел-парасъ. Вашата стока ще се продава без акциз и без полицейски надзор, следователно – вие и вашето домочадие можете да бъдете съвсем спокойни. Ако някой от вашите граждани направи някое беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акуратно за годишното течение на вестника, то и в такъв случай вие сте обязани да премълчите и да не говорите за това беззаконие/…/”
из “Длъжността на писателите и журналистите”
Хр. Ботев, в-к „Независимост”, IV, бр. 52, от  12 октомври 1874 г.

Статията на Ботев отпреди 150 г, когато той е на 26, казва всичко – и за/с метафорите в журналистиката, и за журналистиката като метафора на света ни. Но и сега, както във времето на Оскар Уайлд, ‘всички пишат, никой не чете’ (Ботев).

За да изгладите медийния си имидж, ходете пеш!
* метаморфози
1. Преминаване от една форма в друга чрез приемане на нов външен вид и функции. Метаморфоза на поповата лъжичка в жаба.
2. Прен. Пълна промяна, видоизменение.
(Тълковен речник на БЕ)

* Метафора в реториката (от гръцкото метафора, “пренасям”, или в реториката – „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, сравняващо привидно несвързаните. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[първо съществително]->[второ съществително]“, например „Светът е сцена“. (Wikipedia)
– Още в началното дефиниране на метафората в своята “Поетика” Аристотел разграничава ‘поетичната’ от ‘реторичната’ (използвана в публичното слово) функция на метафората, а в “Реторика” заявява, че ‘метафората има във висша степен и яснота, и приятност, и странност и не е възможно да я заемем от другиго’.
– Журналистиката използва почти всички видове метафори, като целта им е повече да въздействат, отколкото да информират: лексикални (политическата власт е ‘борба’, ‘спор’, ‘битка’, ‘самоубийство’), ориентационни (‘цените се вдигат’, ‘инфлацията расте’), онтологични (Избирателната система не е тояга, Труд, 21.06.08), хиперболи, оксиморони…

В началото на журналистиката са били първите таблоиди – в Рим табелите с програмата на Колизеума. Хляб и зрелища. С течение на времето метафорирало до ‘хляб на зрелищата’ – журналистика – както и да го въртиш, все е мръсна дума… Светът е сцена, озарена от прожекторите на медиите – филтър до филтър, реклама до пропаганда и акцент вместо фактите. “Така е” – би казал НИдялко. От материала ни било.

Метафората като форма на медийна защита или метафората като извинение, защото медиите се защитават с извинения и спам. Останалото е работа на времето, а както се досещате, в морето от нехомогенен медиен спам, нарича се още постмодерност, времето тече бързо и три дни е животът на всяко чудо и извинение. Но нека говорим за метафорите:

‘Пета жертва в мина Оранаво’ – заглавие в медия. Метафора. (жертва: 2. Който е пострадал от природно бедствие, насилие, злополука, пороци, клевети и под. Жертва на наводнението. Жертва на предразсъдъци. Жертва на алкохола. – ТР на БЕ). От нея се подразбира, че има пети загинал в мината. От срутване? Не, от инфаркт. Няма нужда от статистическо проучване, повечето хора са се вързали на първото. Така метафората не носи информация, но е ефектна и носи трафик. Хората харесват да автосугестират зрелища, това ги привлича. Метафората като мед, но не е. В случая е подвеждаща, рекламна и лъжа. Лъжа е защото очакванията не са изпълнени. Заглавието като информиращо очакване, трябва да бъде изпълнено от текста. Инфаркт в мина Ораново е непатетично и вярно. Не е метафора, съобщение е. Медиите трябва да си изберат по коя от двете концепции за реклама да изповядват съобщенията си – на екшън рекламите или на тия с изброяване.

Медиен Спам
Медиен Постмодернизъм
Медиен Дискурс

Затова моето заглавие е двойно отрицание – Не и Не, което не прави Да. Не на медиите, те са главата. Те произвеждат имиджови образи за пари и те са пари. Рибата се разваля откъм медиите/главата, с тях човек разбира кой е новия министър-председател и новият десятък. Това е все едно да идеш в циганската махала и да питаш кой е президентът, никой няма да ти каже, щото президентът не е стигнал дотам, не е излъчен по никоя медия.

Езикова престижност в медиите на бай Ганя няма. Има езикова подвижност на диалектните форми – ‘влезна’ и ‘излезна’, ‘ме’-кането прекоси границите и от софийско равно поле се премести на морето и то без варненци да са живели вкупом в Северозапада. Няма и как да я има тази пре-стигнатост (престижност), защото всичко е в ефира – без ценз, без селекция, дори без бате Бойко.

Езикова конспирация в българската журналистика? Не, това е продуктът на ‘момиченцата’ на Кьосев, които много обичат да пишат, но не могат. А не могат не само защото не са се научили да четат и пишат по български език, а защото в българската журналистика ресори нЕма. Всичко е един медиен пенкилер – чист постмодернизъм, цитат до цитат, повечето объркани и отрязани до степен трудно да ги свържеш. Така е – мъже журналисти почти няма, учители също. И точно както Чък Палнюк заявява в “Боен клуб”, че ‘ние сме поколение огледано от жени, в което мъжкият модел липсва’, така и нашето общество е феминизирано и не за добро, а (за) по-евтино. “Стани, стани юнак балкански!” И той стана и емигрира. Строим петилетката с каквото ни е останало.
Феноменът е, че излизат подготвени от университетите по журналистика, което във формален превод си е чисто ‘списване’ (журнал – спис-ание), а не могат. Отварям концептуална скоба (решение) на драмата (движението) – нека първо да завършат филология и после да специализират журналистика. Филологията е като спорта – учи на дисциплина, граматическа и логическа. Не е нужно да си учил за журналист, за да го можеш, както доказва Ботев.

Журналистика не се прави, за да те видят и да се поФалиш. Прави се като Ботев. Намираш пари, издаваш два броя, парите свършват, намираш нови, издаваш два броя.  Целта ли, целта е да си змей. Народен змей. Viva, Botev, compadres! Viva, но не оживя. Четете Коелю!

Медиите така и не се научиха да работят с пространството си дори в най-елементарните отношения с него, като например как да се поместиш в дисплея, що е то телетекст и къде трябва да тече и как да разделим екрана на две, така че да остане доволно неизползваемо пространство.

Медиите не се научиха да пишат заглавия, не се научиха да изписват участниците в медийния дискурс за закъснелите зрители – оправяйте се.

Точно така, както медиите не подбират кадрите си, така не подбират и темите си. Медиите са опошлено средство за масова дезинформация и драмата е, че това не е от конспирация, а от некадърност.

Ако ефирът е обществен, то медиите, които са поместени в него, трябва да са обществени и не по мястото на излъчването си – ефира, а по начина на случването си – служба на обществото. Служим на Отечеството с реклами и като правим анализи на най-често употребяваните кей-ъурди в сърчовете на гугъл не забравяме, че резултатите от ‘гугъл.бтв’ се различават от тези на ‘гугъл.нова’ по заглавието на турската сапунка. Единствено БНТ и БНР отговарят на понятието обществени медии и по мястото на случването си, и по начина.

Метафората в медиите всъщност е лъжа. Същината на занаятът медия е в съ-общаването, информирането на обществото и вече така информираното общество може да бъде до-о-богатено с метафори, за да стане още по-публицистика. За да се случи това, е нужно калфата (репортертерът) и майсторът (редакторът) да разбират отразяваната материя до степен да направят  анализ в реално време и да я излъчат по канала.

Прочетете само заглавията на репортажите в новините и вие тутакси ще се объркате. И кой кой е няма да разберете по картинките и криворазбрания и орязан текст, за да може туй нещо да влезе в блок от н-брой минути, без да забравяме рекламите. Информацията е сервирана като порцион в стол и се яде каквото има, ако не лягаш гладен. А сега, драги ми клиенте, купи от тези реклами, ще ги излъчваме доста, така че имаш свободно време за почивка от телевизия, или вестници, или радио, или сайтове.

Новините са умрели. Те не са истински. И  на входа, и на изхода на медията. Репортерът не е доразбрал, орязал е, сложил е обичаен за медията стил и го е подал на редактора, който е допоправил, след което е монтирано и излъчено в блок. Това е входът. На изхода имаме неразбрал клиент и рекламен спам. Дано пак дойде времето, когато новинарят на емисията ще се изправи пред клиента и ще му каже: “Днес новини няма.” Случвало се е. Знаете ли защо в събота и неделя има “селски” репортажи – по-така лежерно, битово и културка – защото са почивни дни, а трябва да има нещо в новините. Това не са новини, това е запълване или с други (нови) думи – спам.

Медиите някак си все забравят, че пласират модели ужасни. Тези модели на подражание влизат като прагов и подпрагов (сетивен) дразнител у всички клиенти, защото медията е като по братя Стругацки – и пространство, и облъчавател, зона на влияние. Човекът със сакото по телевизора е официоз и хартията с дребния шрифт също. Клиентът ги приема като такива, така се формира общественото му мнение и моделите на мислене/подражание.

Посейте кредитодаватели и вие тутакси ще получите кредитодължители. Рекламата и посланието, където вече няма само послание, а има предимно ‘рекламно послание’. Да се върнем на таблоида от римско време. Обещавали са зрелища и по подразбиране хляб и вино. Все пак постната култура не се смила лесно от масите. Заглавието, което не лъже. За-главието е ‘за главното’ на следващият текст, било то реч  писменна, аудио или визуална. Не трябва да допускаме възможност то да е неясно или лъжливо. Та как лъжливо ‘за главно’ би могло да опише кратко, ясно и есенциално, подканящо за четене следващото символ-образно представяне на отрязък реалност – пре-пре-даване. Няма и съмнение, заглавието трябва да е капитализирано, за да се откроява, главните букви задължават с краткост, а “краткостта е сестра на таланта” (Чехов).

Текстът (текст, хипертекст, видеоразказ, текст с картинки и хипертекс, подтекст, паратекст) под заглавието, презентацията, другото важно трябва да е написано с думи прости и ясни, както би казал постмодерният човек – ‘тагови’, за да се чете/гледа/смила бързо и лесно. “Целта е лекотата” (Дик Марчинко). Текстът е логична есенция от общия и частния поглед на рапортуващия/колективизиращия го към/до О-добрителя, суверена. А ако при първия логика няма? С радост можем да кажем, че ‘момиченцата’ на Кьосев успешно приключиха ‘вестоносците’ на Кафка, така че на ‘източния фронт – нищо ново’. Предполагам, че поради на липса на професионалисти, българската журналистика ще има съдбата на българския футбол – да стане аматьорска.

Но да се върнем на текста и оня първичен сблъсък между съобщението такова каквото се е случило и съобщаващият го, пре-пре-даващ. Всеки текст е ‘разказ’ (казано веднъж) и има неща, които не могат да не бъдат разказани. Не всеки е разказвач, не че са нужни шедьоври, но просто вникване в това, което пре-пре-даваме на публиката, плащаща медийния цирк. За да разбираш, трябва да наблюдаваш, но в алчността за разно-образие “Нема пари, действайте”. И ‘момиченцето’ действа, хваща юнашки парчета, съшива ги и завива в ‘одеялото/булото на Мая’ публиката. Стилово е като съобщение – преразказ с елементи на разсъждение и евентуално акцент. Основните проблеми в тази мила картинка:

1. Момиченцето не е разказвач.
2. Това е друг разказ.
За да опиша третия проблем (заглавието), ще използвам заглавие от 24 часа: “Кон се запали и умря!”.
Следва прогнозата за времето и рекламен блок.

Тези лоши преразкази са представата на клиента за света, такъв, какъвто се случва, за правилно и не-правилно. Макар и претупано, домашното на момиченцето трябва да се предаде в срок, за да запълни ония заветни 2 минути в емисията или колоните буквички под фотографията, под заглавието, под името на вестника – вика му се ‘първа’ страница – страницата на отличниците. Е, те тоя текст е вашата наша представа за света, а претупаното домашно е в ролята на информация. Респективно работодателят на момиченцето е средство за масова комуникация, а средството за унищожение на масовата комуникация е самото ‘момиченце’.

СЕМ – метафОрният (бутафорният?) орган. Целта на подобен орган е една – да следи за мръсни думи. Давам пресен пример с питането защо само за мръсни думи и защо метафорен. Наскоро се появи новата телевизия, наречена “АЛФА”. Да оставим евтината профашистка стилистика – в крайна сметка кафявото си е просто цвят, а Волен е болен, дори не е фашизъм. Това, за което трябваше да се самосезира СЕМ, беше, че телевизия на АТАКА слага за реклами по бордовете уголемени плакати от политическата кампания на АТАКА с допълнителна информация на кои канали в кабеларките излъчва АЛФАТА на Болен. Перманентна политкампания, честито на печелившите – продавачите на билбордове. СЕМ е невинен – в плаката мръсни думи няма.

В една от седмичните си беседи във в. Труд “Кратки размисли за вървежни щракалки” проф. Ст. Брезински говори за ‘неологизмите’ (нео-метафорите), които създава чалгаджийско- плеймейтската сфера в жълтите медии – ‘адреналинки’, ‘щракалки’, ‘миски’: “Изглежда, че тази специфична област от новия ни демократичен бит става плодовита основа за раждане на ефектни названия.
Само че как съставителите на бъдещи тълковни речници ще включат в тях (а и трябва да ги обясняват!) толкова ярки лексеми (думи, речникови съставки).

Сред такова множество читателят се шашва и се чуди певицата Риана дали е щракалка, или произхожда от остров Барбадос: “Снимки, на които лъсват грозни детайли от тялото на уж хубавата барбадоска”.

Да обобщим: информацията, снесена набързо от момиченцето, е сбъркана и контрол не дебне от никъде. Спасение няма! Освен да кажа и аз като Беров: “За Бога, братя, не гледайте!” Пропуснах медийния имидж – образ-представлението, фикция. Едва ли е и имиджово / образно да бъдеш в българска медия под каквато и да е форма, но е толкова по Бодрияр – Пелевин, перефразирам: Българската журналистика е океан от лайна, в който нешколуваният ум потъва като камък, а школуваният – като сабя дамаскиня.
“Но както и да е, а българската журналистика напредва/…/ Токвил говори, че сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава господ бог повече разум и по-малки пъпове!” (‘оптимистичният’ финал на Ботевата статия)

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

МАТЕМАТИКА НА КЕРВАННОТО КУЧЕ

Adham Shaikh – Carpet Breaker (Bluetech remix)

Както казваше циганинът, който ни предаваше по заместване в пети клас: “Ще научите математиката доброволно или доброзорно”. И ние я учехме точно така. После си замина, математиката – не. Истината е, че колкото повече математика знаеш, толкова повече “абе работиш и пееш” – “със песньи, със песньи, животът е лесен”. Пееш, досъщ като кучетата след кервана и е след додето керванът спре – математика. Математиката ти “дава крила” дотам, докъдето ти трябват, за да пееш, докато керванът спре. А той винаги спира, защото това не е “Спарта”, това е математика. “Така е”, както би казал Нидялко, умното куче по кокалите, (къ)дето е заравяло, ще познае пътя. Така е – математика и кокали.

Накрая картинката е винаги една и съща – спрял керван, наобиколен от пеещи кучета. Следва нов керван – де еволюция, де повторение, де майка, де… Но хайде, не така. Нека е другояче. С песен!

Напред! със Математиката-Слънце,
което във душите грей!
Напред! Керванът пада
там, дето куче пей.

А керванът си вървеше и нe чуваше песните на кучетата – беше глух. По рождение. Замисляше се понякога относно пантомимата на кучетата, но бързо му минаваше. В крайна сметка какво може да разбира керван от кучета. Керванът не разбираше и от математика, но тя се случваше на всеки керван, когато спреше – краяТ. Равно, точка, запетая, тире, минус керван в продължителност.

Какво да кажем за пустинята, през която керванът, математиката и пеещите кучета минаваха всеки път. Не я ли помните тази пустиня, същата – на малкия принц. Пустиня. Какво за нея? Равнина на действието, веднъж с глас, веднъж – без. Пустиня, през която само слепият може да стигне, ближейки камъни. Класическа пустиня, истинска, не от ония човешките. Пустинята на театъра на действието – глухият керван, пеещите кучета и математиката. Сляпа равна безкрайност – да пееш след кервани.

“Дърво и камък се пука от студ, а той пее ли, пее.” Всички са налице с изключение на пеещите кучета. Отново след керван. Нов и глух. И пак напред с науката е слънце. Напред, напред и все напред, а после нов керван и другото напред.

Какво да си пожелаем на изпроводяк? Жiви, здрави и успешен нов керван на пеещите кучета. Пустинята да е с нас! Последната дума не се чете.

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

ПУШКА НА СТЕНАТА

Rammstein – Pussy Official Video

И се изправи като бог
и с пушката ги порази –
по равен цяр олово
на всекиго в главата подари.

Живейте, просто го написах:
патрон халосен със мастило –
като по кафка не мога да стрелям,
като по чехов пушката липсва.

Ей тъй говорим си със Него
с имагинерни пушки и модели
от всички ви ми се повръща,
но гълтам пак – не сте умрели.

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

***

“Перхане, Перхане…”

слънце духа вятър грее
циганската сватба иде
от небето с целия катун

крадем по две жълтици от очите си
и бягаме по пътя в кашон
боси както сме дошли

на тоя бели свят
без къщи и без нищо
нечупливи – само по душа

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

АСФАЛТ ВАМ

на асфалта до колата
посред нощ си говорят
на паркинга
до магазина
за аспартам
с другите глупаци
и не са трима
без думи
без пълни
без нищо
седят орки
на асфалта
и чатят
след години?
след години
седят орки на асфалта
и не чатят
и коли няма
само магазин
за аспартам
асфалт и аспартам

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

ОЦЕЛИТЕЛ

ние сме други животни
саможиви
сами се избираме
само-жив
който е жив сам по себе си
който живее сам
който живее в себе си
самовраснал се жив
като само-ков
като самозаточване
себеожививителен и себеожививяващ се
автохилър
сам-ожив

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

A 3

*Формат в предпечата*
на Баща ми

Seba – Snow

Аз правя съдбата си

Аз съм самозаточващото се острие на Бога
Аз съм машата, Гласът Му

Аз не съм ангел
Аз не съм никой
Аз не съм аз

Аз съм онзи който не съм
Бог е онзи който е. Милорад Павич.
Аз съм лудият:
Бог е всичко

Аз съм светлата смърт
Аз съм ръката която копае и ражда
Аз съм човек
Аз винаги ще бъда
Аз ще умра човек

Аз ще се преселя
и Аз ще се върна
Аз съм с вас
и докато вие сте Мен…
Ние сме малки богове – аз, ние, вие, те
Напред, моряци, в бурята на палубата Всички! мостик НЯМА

Аз съм въглеродът в жилите на земята
Ние я правим жива
Вие ще ходите по нея, за да ни продължавате
Те ще го разказват на децата си
Той няма да е сам,
а Тя ще прави малки богове
Аз? Аз съм сопата, Аз бия, Аз подпирам, Аз

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

КРАЙ НА ТЕКСТА

Busta Rhymes – Party Is Goin’ on Over Here

Ще ми вземат те всичко…

колкото по-самоуверени, толкова по-добре
не, че сега не са лесни, ама тогава вече ще ги сведа до абсурд
защото съм направен и за това и ме бива
всъщност хващаме Поканата, опошляваме я до нивото на пациента и вместо да го освободим
от него си
го убиваме
със същото
понеже само умният човек може да се абстрахира от абсурда
простият търси логиката в него и си намира

те пак ще са живи
защото революцията ще е по педерастки безкръвна
но вътре ще са вече наистина празни
което е целта
да не участват
целта е всеки тъп да мълчи и като дойде време за избор да каже
не знам, нека умните преценят
е такива пеони харесвам
после ще остане само да си резнат тръбите и лека полека да изчезнат, както са и дошли
незабелязано като боклука, дето сме смели под леглото

ето, всички трябва да са доволни
няма кръв
но е много по-брутално, защото не създава герои
нито от едните, нито от другите
създава общности, преди да се създаде общност

трябва да се създаде необщност

в която кастите да сложат границите
на вътре и отвън
равноправието е да се сведем до една каста
кастата на хората
и там да са само хора
който иска по-просто, да си вземе животно

ще ми вземат те всичко…

как ще ми го вземете, изроди малоумни инертни
нали като ми го вземете, няма да имам нищо да губя и ще падне последната ви защита от мен
крехката стена от неща и хора които ме правят Аз
аз нямам нужда от пушка
нямам нужда да мога да стрелям
нямам нужда и от дрехи
хвърлете ме гол, сам и загубен на бунищото
аз ще се облека
от боклука ви ще се облека
и армия ще събера
от мангали и клошари – от вашите боклуци
и пушка ще взема като в игрите от първия убит
и пътьом към следващия ще се науча да стрелям
и няма да вървя напред с висшата цел да спечеля
защото за мен няма да е важно вече
просто ще вървя напред
или до куршума, или до последния
и което и от двете да се случи
ще седна изненадан на майката земя
и няма да разбера веднага, че е свършило

всичко ми вземете

***

никой нищо няма да ми вземе

но аз мога да си представя какво е, да го преживея и да го разкажа
на другите, на които ще им вземат
така ще изпреваря гърбавото
и ще съм на позиция, за да видя как го посичат с нагана

аз знам
Бог ме учи
учи ме на търпението, позицията
защото докато вървиш към хълмчето
сгърбен от тежестта на бягството и сподавената сила
и акцентираш върху това хълмче, защото в него е всичко, твоята позиция, началото на случването на битката, провидяна от теб, такава, каквто ще е, то бавно се превръща в крепост

като петното във Влакът беглец

сподавяш всичко
смиряваш се насила
и акцентираш върху петното
търкаш докато не заблести
така и с хълма
всяка обида
акцент върху храста
този храст е вълшебен, със всяка стъпка той все повече ще те пази
ами този камък горе вляво отстрани

подиграват ли се всички приятели, че бягаш защото не знаят
къде
стрелят ли по теб враговете
защото си лесна жалка мишена
силен ли си
силен си
а личи ли

хълмът и камъкът вляво
крепостта
крачка след крачка, удар след удар
като миньор, който копае своето навън
хълмът вече е твоя позиция
шанс, не си умрял
горе до черешата, дето е цъфнала, защото е пролет

облегнат удобно пушиш цигара
и оглеждаш за живи
е така се води битка
В Уоу се научих
и като слушам дядо ми, който е майор
правилно съм се научил
но не му казвам, не чува добре, стар войник е вече, предпочитам да го слушам

***
на зулус
ритъма
и партито наистина е свършило в тая песен
около казана с другите войни и шамани

толкова ли много искам от тоя изпедерастял свят
всичко да си дойде на местата
и да седна да изпуша една цигара
един черен капитан
даже ром не искам

може даже да не сядам
може на прозореца от влака докато си тръгвам за село
щото има кой да управлява
и са управители като мен
и най-вече знаят
е, това им е било хубавото на стамболов и комания
знаели са, че са смъртни
и той е знаел точно за какво са го убили
още докато го е допуснал
защото са били скоро войници
и са знаели как се наказва
и че всеки може да бъде наказан
а добрите ги убиват еднакво на рандом с лошите
или където хемингуей греши
е това ще им е прясно на моите другари управници
и естественият фашизъм ще расте и крепне под ръцете им

всички сме градинари в градината на Бог
и той просто ни гледа сеира
смее се точно както аллахът на онази стара циганка-туркиня, дето ме помаза на Гергьов ден
даже не ни мрази
само се смее
защо да се занимава, нали има всякакви хора

има и като мен
защо да сере
нали ме е направил
аз ще сера
доброволно
от свое име
даже не е нужно от негово
Aз съм Tой
Tой е Aз

само този, когото презирам, не е, защото не е
защото аз презирам нищото
не онова голямо нищо-бездна
а несъщностното
извратеното
наистина болното заразяващо
защото съм градинар
и не искам ябълките ми да с тумори
отвращава ме

имам голяма топка енергия в гърдите си, която се опитва да избие през гърлото
и силна нужда да хвана “вожда ни” и не да му говоря
с непълен член
да си отворя устата като онзи в рекламата на лайън
и да му я вкарам с една целувка
по стар юдейски обичай
баш в кратуната
да видя ще ли падне на колене и да реве като дете, без да знае защо

не, не аз няма да го убия
аз ще го наградя
ще му дам от моето
а той да се оправя с болката/екстаз/катарзис, както реши
както поеме малката му психика

няма злоба, просто искам да му го влея всичкото
даже не да види как е, щото той няма да го види
да му го сложа
с ясното съзнание, че е кокошка и твърде малък за тоя хуй и ще се пръсне
разбира се, аз съм българче
и мога да го увия с тиксо
като хамстера на иванчо

добре, че не сме магьосници, а дали е добре
може би едно време така е ставало
отивал е някой, без да владее магии
и просто го изливал, на когото трябва

може би така мойсей е разтворил морето
събирал е познания там, на границата за приливите и отливите
и когато е дошъл моментът
(а те не са знаели и са били изплашени всичките, дето е водил)
им го е вменил
със същия вик-изливане
и така са го запомнили
не като отлив и прилив

а като сопата

в ръката
която удря и разделя морето на две
защото може
и защото това е Богът да седи зад теб
даже няма нужда да те подпира
и даже не вършиш чудо
и не е тайнство
просто не си сам
и си на страната на истината
единствената реална страна

сопата

ако забравиш къде си какво си и на кого си
тя ти припомня
не си сам
подпираш се на нея
не за да се подпираш
а за да не си сам

бог е сопата която се смее

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

СПРЕТЕ ДА РАЖДАТЕ

Спрете да раждате. Твърде много  натежахме на майка си – Земята – и не издържа вече, а Отецът наш не ни признава за родни.

Спрете да раждате. Вече не мога да кажа: “Господи слез и си прибери вересиите”. Те не са негови, защото човек ни създаде, мъж и жена ни създаде – не седем милиарда. Наши са.

Спрете да раждате идеята за множенето – колкото повече деца, толкова повече учители и всичките “качествени”, и научно-технически “прогрес”, който бди над нас и ни храни. Чудесна утопия. И така до в конвейра за трикотаж, където всеки и всичко е трикотаж, защото няма време. Тик-так, тик-так.

Извод: “Количествените натрупвания водят до качествени изменения”, които могат да са регрес. Могат? Защо да бъдем лицемери – в случая ни са. Някой не ви е казал, че “бързата работа е срам за майстора”?

Спрете да раждате спокойно. Последният майстор умря заедно с последния самурай, както кралете и вестоносците на КафКа. И се чудя с какво зареждат бутиците. Бутиков трикотаж? Месо у градо вече няма. Няма въздух, място, няма сирене дори. Но има синоними. Къде са селяните? Да не би да са мигрирали в града, за да станат продавачки. Имам въпрос: от какво се издържат всички в тая държава? За света знам.

Спрете да раждате генно-модифицирана соя, защото за да може лелята да си купува нешоколад за 2 лева, вместо шоколад за 4, Амазония – 1/5 от сладката вода, огромна джунгла – един от “белите дробове на планетата” (въздух, дишане), изгаря в името на соята. И защото почвата на изгореното не е плодородна (все пак за джунгла е направена) се пали следващата. В името на незнайната леля и печеленето на хартия от стотинки. Остана ли някаква търговия в продаването на ненеща на неклиенти в немагазини.

Исусе, Исусе, излишна била е сцената с камшика и търговците, и храма –  затриха се сами, но хайде, повърти камшика. Не искаш. И Онзи не иска. Ни огън, ни жупел, ни капка спасение. Спрете да раждате.

А парите се зачудиха защо са толкова важни, като даже нямат покритие в злато, но си замълчаха, а един мармот до тях завиваше шоколад. “Милка”. Със символа на новия свят лилавата крава, дето не е крава. Ах, този прекрасен нов свят. Мирише ми на фейсбук и аспартам.

Спрете да раждате това, в което живеем. Ние, модерните хора – гимп маските с ципове на устата и очите. Винаги готови да се закопчаем. По-удобно е, отколкото да си завреш главата в пясъка, а и у градо няма. По-гладко е със сивия асфалт. Поне да бяха от бетон. Твърде здраво е, не е удобно. Нали?

Спрете да раждате удобство. Прескочили “какво”-то и “защо”-то от Галактическия стопаджия се вкопчваме директно в “къде”-то. Пропадаме? Разбира се. Точно като Артър Дент летим надолу. Можем ли да спрем да мислим за разбиването и да акцентираме върху бутилката зехтин. Можем. Моля, спрете да раждате.

Ние, хората, сме два вида. Едните ще оцелеем по изпитаната номадска класика с преселването. Разбягваме се бавно и неохотно от чумавото тлеене на всеки над 100-хиляден Содом и Гомор, последните хора. Като мравки. Ние, умните плъхове, напускаме кораба хаотично. Всеки се спасява. Назад към селото.

Спрете да раждате абсурдното обръщане на знака за общност. В масата загубихме обществото, а беше толкова малко – като едно голямо село. Мир на праха му. Reroll и наново. Можем да изчезнем или да се смалим в далечината – малка светла точка. Визуално е едно и също. Изберете си край.

Моля, спрете да раждате и дайте шанс на децата си.

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski