Tag Archives: Поезия

НОЩТА

Тихо се сипе Нощта
час подир час
светулки в мрака,
а горе луна.

Мека и лятна,
жена е Нощта
в малка черна рокля,
без гащи,

пие втора от чашата
и е винаги млада,
Нейно височество,
тази курва Нощта.

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

НА ВАПАЦАРОВ

(не могат никакви куршуми да спрат поетЪТ)

Rеволуция* омайна сладка
и нема мама, нема татка
на нож, врази са ни отпред
куршумите за тех са хлеб
напред, на бой, на нож, на ръж
три пъти със ‘ура’ и някой пада в кървавата ръж
посечен сякаш из отгоре
и сеем във земята мъртви
мотори мъртви
червеи по червей
личности по личност
всичкото на пръст

мила моя Рòдино
ширнала се тъй надлъж
зелени планини, морета и реки
с народ на род
на меч
на Дионисий и Спартак
на Крум
подайте следваща кратуна
да пия яко кръв от глàва
оная пушка я подайте от стената също
подайте малко идиоти
а после и моторните машини
направените за живот, ще сеем
но не завод, но не завод
защото с теб, народе, се научихме
когато нема хлеб
куршумите да бъдат хлеб, като по Ботев

напред, другари, време нема – смело!

аман или амин за всички паднали герои
със себе си ще ги сменим
изваждай пръта от стобора, брате
и тръгвай да вървиш, народе възродени
с оружие в ръка към светли бъднини…

а то е ясно, толкова е ясно –
най-много удари с камшик пак ние ще платим
за кон, за род, за майка, за земя –
това е нашата отплата

и друго нема.

*с уважение към Милен Русков и неговото “Възвишение”

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski