Тъй рекоха от “Репортери без граници” и никой не ги насра. Аз съм българин и съм се изчистил от родовата си  омраза към поробителя, което ме прави обективен.

Турският език (Türkçe) е тюркски език, говорен от около 65 милиона души.
Официален език на Турция и един от  официалните езици на Кипър.

Единствените турци, които населяват България, са поданиците на Турция. Останалите (не знам как да ги нарека) не са  турци, не са българи и цигани не са. Не можеш да си (турчин) и да не знаеш езика си.

В разваления турски, на който със зор говорят, те заместват думите, които не знаят, с български - “хубави хора”. Ако ги питаш  какви са, ще кажат турци, защото са им турски имената. Не знам само защо истинските турци трудно ги разбират и не ги  обичат много.

Защото който не знае езика си, е гяур на всеки. Защото не името и шалварите те правят турчин, а предците ти. Защото няма народ без памет. Затова те питат “откъде си” и отгворът носи информация за твоята принадлежност. Независимо дали искаш, ти си от там.

Аз съм българин и сигурно имам турска кръв в себе си. Аз говоря български език. Той е езикът, за който съм направен,  защото съм българин. На руснаците пиша на български, защото го разбират, а другото ще им го спестя - все пак са бакъп на езика ми.

Аз съм българин. Идвам от изток и отивам да запад. Предците ми са били воини на коне. Аз живея на последнто парче от  България. И на тази земя се говори български. От хиляда години. Тогава даже истинските турци ги е нямало.

Аз съм българин и пиша на азбука създадена за езика ми, не на латиница, ще ме прощават братята турци и другите. Аз  съм българин и езикът ми е чудесен - нарича се български. какво да направя като е добре направен.

Интересно колко от българските турци могат да напишат 500 думи правилно на турски?
А на български?

ВЛАДО ДИЛОВСКИ

Я солдат
Я не спал пять лет и у меня под глазами мешки

Я сам не видел
Hо мне так сказали

Я солдат
И у меня нет башки
Мне отбили ее сапогами

Йо йо йо комбат орет
Разорванный рот у комбата
Потому что граната

Белая вата, красная вата
Hе лечит солдата

Я солдат
Hедоношенный ребенок войны

Я солдат
Мама залечи мои раны

Я солдат
Солдат забытой богом страны

Я герой
Скажите мне какого романа

О-о-о-о… у-йе.

Я солдат
Мне обидно когда остается один патрон
Только я или он

Последний вагон самогона
Таких миллион

Я солдат
И я знаю свое дело — мое дело стрелять
Чтобы пуля попала в тело врага

Эта рага для тебя мама-война
Теперь ты довольна?

I’m a soldier
I’m a soldier
I’m a soldier, soldier, soldier джа-джа…

ПЯТНИЦА - Солдат

Наведи се, Че Хуят Идва Пак.

ДИК МАРЧИНКО

Учебниците побъркаха младо и старо в държавата. Вместо да наливат ум и разум в главите на хлапетата, в книжките една след друга се редят песни за джипове, звън на пари и конкурси за красота. Оказа се, че вместо “Мила моя мамо” и “Де е България” родните второкласници възхваляват в песни кръчмите…

Запявка
Отдолу иде джип “Мицубиши”
със яка броня, с прозорци скришни.
Всички по пътя той изпреваря.
- Но на кого е? Кой ли го кара?
- Вълчо го кара. Свири и гази!
- А във колата коя е тази?
- Лиска е вътре. И много иска
на мис-конкурса да стане миска.
- Давай, Вълчо, и наддавай
златна пара звънка -
мис да стане твойта Лиска,
гиздава и тънка!
(Из учебник по музика за III клас)

“Отдолу иде джип Мицубиши, с яка броня, прозорци скришни”, трябва да припяват хлапетата, които учат по “Музика” за III клас на издателство “Булвест 2000″. Автори на песнопойката са Генчо Гайтанджиев, Мария Попова и Пенка Младенова. “Хитовото” произведение, чийто текст би засрамил и най-лютото чалга парче, не е снабдено с ноти. Затова и основна задача на малчуганите е да станат попфолк композитори и да измислят мелодия за припявката.

От “култови” парчета не са лишени и петокласниците. “Кон излезе на ливада, вдъхна въздух и умря. Възкачи се на небето и какво ли не видя. Две кебапчета крилати пазят Рая с автомати” e гвоздеят на книжката на издателство “Анубис”, по която децата се учат да пеят.

Задачи за клане и починали при катастрофи пък заливат хлапетата от сборник със задачи по математика за IV клас, алармираха преди дни “Господари на ефира”. За кървавите задачи разказа ученик от столичната математическа гимназия. Зловещите уравнения били възложени на децата за домашно от СИП по точната наука. Според помагалото 10-годишните трябва да изчисляват по колко агнета на ден трябва да коли касапин, за да изпълни нормата си. На малчуганите е възложено и да смятат колко кокошки ще изколят селският поп и приятелите му, ако гуляят цяла седмица. Най-ужасяващата задача описва катастрофа, при която загива баща, а синът му е откаран в тежко състояние от Бърза помощ.
в-к Стандарт

***
Опит за профанизация на новото поколение - успешен. Рапорт даден. Рапорт приет. Ето така се убиват 1300 години култура. Бавно и от идиоти, селската, за по-лесно. С чалга и лайна. Те са навсякъде, защо не и в учебниците. Да не ви ебе. Ние, поколението преди тях, старите-млади сърдити хора, ще оберем каймака и на това лайно, когато порасне, а вие ще сте спокойно умрели.

Цялата есенция на Фройд изиграна по балкански с лицата на Карел Чапек от Швейк. Да се смееш и да плачеш.

Fanfare Ciocarlia vs. Fallen Art

Ще умра в слънчев ден.
Навън пак всичко ще е хубаво.
Ще си отивам бавно,
както бавно съм дошъл.
Някой ще заплаче –
Аз.

Ще си представя бял чакъл и черно куче.
То ще ме води в последния ми път.
Ще смесим с песа босите си крачки.
И мълчаливи ще вървим.
Към светлото по белия чакъл.

Ще спра.
Ще седна.
Ще попуша.
Ще се усмихна криво.
Ще огледам моя хубав свят.
Последната ми дръпка и съм чао.
Кучето ще ме побутне и ще тръгнем.
Две черни точки далече в светлото,
угарка, бял чакъл.

Край.

ВЛАДО ДИЛОВСКИ

Ние, путките, населихме този свят с ходещи трупове, а беше прекрасен. И клекнахме да помълчим над себе си. Така творението се изтропа върху Създателя, а Той преглътна и си замълча. Дори не бе сърдит - отиде си. А ние го отказахме като цигарите - за здраве. Не знам защо мирише ми от “този нов прекрасен свят”.

Строим нагоре и нагоре, защото долу вече няма място. И блъскаме кутийките с хора. И всеки двама правят други, и колкото повече - толкова повече. Напред. Кутийка след кутийка като кошер. Но не е пълен с мед. Мирише ми на ако.

Клечим над себе си и трупаме - на купчина. И черното сме заменили с кафяво, а бяло вече няма. Напред. Ние всички сме строители на новия си свят. Прекрасен в ламаринено-кафяво. Кутийка до кутийка, дупка до дупка, хванати за ръцете, дружно серем. Щастливо вмирисани, щастливо надупени, щастливо монохромни. Да напълним всичко с прогрес.

Да дойде модата на чиповете. Прилежно наредени в колони и в редове сме. Едно кафяво воинство от путки, механизирани, положени в кутии с дупки. Готови за напред. Напред…

Сложете чип в новото си куче. Сложете чипове в главата си, в лайната си, в путките на своите жени - за да ги разпознавате. Сложете чип в хляба. И в майките си - и там сложете. В земята, във водата и дърветата. Навсякъде. Във всеки камък и във всяка твар. Във всяка мисъл. Да. Прономеровайте и прошнуровайте цялата вселена, за да е чист и подреден прекрасният ни нов свят. Вонящ на ако. Напред.

ВЛАДО ДИЛОВСКИ

От гробището пак излизаме засилени и бягаме напред. Всеки хванал е, каквото може. Нож, брадва, пушка и седло. Търча към битката. Не сме умрели, не сме и живи, не сме проекции, не сме. Крадци, войници, магьосници, попове. Гиганти и джуджета. Хора и нехора. Купчина от нетела. Напред и с бъдещето зад гърба си. Наречено е гробище.

Заклинанието не работи - някой пада. Just another frag. Всички бягат. Има страх - няма страх. Избирам си последния в колоната. И той труп. Всяка чужда смърт отсрочва моя край. Някой идва да ме вземе.

И сам воинът е сам. Засилен към смъртта си пак посечен падам. Гробище любимо, как хубаво си ти. Събираме се всичките умрели. О, миг, поспри. Не спря. От гробището пак излизаме засилени и бягаме напред към следващата битка.

ВЛАДО ДИЛОВСКИ