Когато стана баро, ще си купя пикап – голяма американска кола. Ще го боядисам в розово и бяло. Ще натоваря пет мангала отзад да ми свирят на уше. О, тигре, тигре, имаш ли пари? Защото и аз съм като вас – момче от народа, момче спортистчe, момче с душа. А-а-а-а опа-ла.

О тигре, тигре, аз съм българче, обичам… И като всеки българин знам най-важния ред от Ботев. Той не казва, че свободата е на върха копието. “Тежко, тежко! Вино дайте!” А-а-а-а опа-ла.

О тигре, тигре, аз съм българче, “Одата на радостта” ви съм я ебал, защото не е чалга. Няма ли го кларинета в хубавото ми да се разплаче – не ми го хвали. А-а-а-а опа-ла.

О, тигре, тигре, имаш ли пари? Имаш ли пари – западни коли. Или цената на мерцедеса – всеки я е платил, но не всеки кара. Е аз не искам. Аз искам пикап с мангали и бяла риза, за да ми е по-български. А-а-а-а опа-ла.

О, тигре, тигре, имаш ли пари? Аз не съм мутра и баща ми не беше. Жалко, ставахме за такива. Усмихвам се. О тигре, тигре. Всички сме чалгари в тоя неравноделен танц, който путките наричат живот, а то е война. А-а-а-а опа-ла.

О, тигре, тигре… Там горе на пикапа ще сложа байряка, за да ми е бяло, зелено и червено. И курва ще го вее, на която е платено, за да е всичко точно. Край.

Със съдействието на Радо Попа и орк. Белите Шишарки

ВЛАДО ДИЛОВСКИ

По Prodigy

Нощта пада над града. Събираме се. Бавно. Застанали в редица чакаме. Завързани ръце, завързани очи. Началото на състезанието.
- Старт.

И тръгваме към своето начало. За повечето ще е край.

Бягащи и слепи хора. Колона. Удар. Някой пада. Бягаме. Един ще бъде победител… или последен ще умре.

На улицата. Сблъскан с другите. Бягам. Засилвам се, пресичам. Някой изкрещява. Спирачки. Следи от труп. Някой ще се спре. Някой ще живее. Някой ще е счупен. Всички ще сме жалки. Успешно разиграни в поредния залог.

И пак сме на арената. Които оцеляхме. На всеки е заложено. И всеки е използван, докато умре.

Разсъмва се. В гората през дърветата. Бягам. Жив съм още… Финал. Умора. Нищо. Победителят се срутва на колене. И диша. Всичко е за ЧАНТА с пари.

ВЛАДО ДИЛОВСКИ

От гробището пак излизаме засилени и бягаме напред. Всеки хванал е, каквото може. Нож, брадва, пушка и седло. Търча към битката. Не сме умрели, не сме и живи, не сме проекции, не сме. Крадци, войници, магьосници, попове. Гиганти и джуджета. Хора и нехора. Купчина от нетела. Напред и с бъдещето зад гърба си. Наречено е гробище.

Заклинанието не работи – някой пада. Just another frag. Всички бягат. Има страх – няма страх. Избирам си последния в колоната и той е труп, и всяка чужда смърт отсрочва моя край. Някой идва да ме вземе.

И сам воинът е сам. Засилен към смъртта си пак посечен падам. Гробище любимо, как хубаво си ти. Събираме се всичките умрели. О, миг, поспри. Не спря. От гробището пак излизаме засилени и бягаме напред към следващата битка.

Със съдействието на Blizzard и Supermode – Tell Me Why

ВЛАДО ДИЛОВСКИ