ние сме други животни
саможиви
сами се избираме
само-жив
който е жив сам по себе си
който живее сам
който живее в себе си
самовраснал се жив
като само-ков
като самозаточване
себеожививителен и себеожививяващ се
автохилър
сам-ожив

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

*Формат в предпечата*
на Баща ми

Seba – Snow

Аз правя съдбата си

Аз съм самозаточващото се острие на Бога
Аз съм машата, Гласът Му

Аз не съм ангел
Аз не съм никой
Аз не съм аз

Аз съм онзи който не съм
Бог е онзи който е. Милорад Павич.
Аз съм лудият:
Бог е всичко

Аз съм светлата смърт
Аз съм ръката която копае и ражда
Аз съм човек
Аз винаги ще бъда
Аз ще умра човек

Аз ще се преселя
и Аз ще се върна
Аз съм с вас
и докато вие сте Мен…
Ние сме малки богове – аз, ние, вие, те
Напред, моряци, в бурята на палубата Всички! мостик НЯМА

Аз съм въглеродът в жилите на земята
Ние я правим жива
Вие ще ходите по нея, за да ни продължавате
Те ще го разказват на децата си
Той няма да е сам,
а Тя ще прави малки богове
Аз? Аз съм сопата, Аз бия, Аз подпирам, Аз

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

Busta Rhymes – Party Is Goin’ on Over Here

Ще ми вземат те всичко…

колкото по-самоуверени, толкова по-добре
не, че сега не са лесни, ама тогава вече ще ги сведа до абсурд
защото съм направен и за това и ме бива
всъщност хващаме Поканата, опошляваме я до нивото на пациента и вместо да го освободим
от него си
го убиваме
със същото
понеже само умният човек може да се абстрахира от абсурда
простият търси логиката в него и си намира

те пак ще са живи
защото революцията ще е по педерастки безкръвна
но вътре ще са вече наистина празни
което е целта
да не участват
целта е всеки тъп да мълчи и като дойде време за избор да каже
не знам, нека умните преценят
е такива пеони харесвам
после ще остане само да си резнат тръбите и лека полека да изчезнат, както са и дошли
незабелязано като боклука, дето сме смели под леглото

ето, всички трябва да са доволни
няма кръв
но е много по-брутално, защото не създава герои
нито от едните, нито от другите
създава общности, преди да се създаде общност

трябва да се създаде необщност

в която кастите да сложат границите
на вътре и отвън
равноправието е да се сведем до една каста
кастата на хората
и там да са само хора
който иска по-просто, да си вземе животно

ще ми вземат те всичко…

как ще ми го вземете, изроди малоумни инертни
нали като ми го вземете, няма да имам нищо да губя и ще падне последната ви защита от мен
крехката стена от неща и хора които ме правят Аз
аз нямам нужда от пушка
нямам нужда да мога да стрелям
нямам нужда и от дрехи
хвърлете ме гол, сам и загубен на бунищото
аз ще се облека
от боклука ви ще се облека
и армия ще събера
от мангали и клошари – от вашите боклуци
и пушка ще взема като в игрите от първия убит
и пътьом към следващия ще се науча да стрелям
и няма да вървя напред с висшата цел да спечеля
защото за мен няма да е важно вече
просто ще вървя напред
или до куршума, или до последния
и което и от двете да се случи
ще седна изненадан на майката земя
и няма да разбера веднага, че е свършило

всичко ми вземете

***

никой нищо няма да ми вземе

но аз мога да си представя какво е, да го преживея и да го разкажа
на другите, на които ще им вземат
така ще изпреваря гърбавото
и ще съм на позиция, за да видя как го посичат с нагана

аз знам
Бог ме учи
учи ме на търпението, позицията
защото докато вървиш към хълмчето
сгърбен от тежестта на бягството и сподавената сила
и акцентираш върху това хълмче, защото в него е всичко, твоята позиция, началото на случването на битката, провидяна от теб, такава, каквто ще е, то бавно се превръща в крепост

като петното във Влакът беглец

сподавяш всичко
смиряваш се насила
и акцентираш върху петното
търкаш докато не заблести
така и с хълма
всяка обида
акцент върху храста
този храст е вълшебен, със всяка стъпка той все повече ще те пази
ами този камък горе вляво отстрани

подиграват ли се всички приятели, че бягаш защото не знаят
къде
стрелят ли по теб враговете
защото си лесна жалка мишена
силен ли си
силен си
а личи ли

хълмът и камъкът вляво
крепостта
крачка след крачка, удар след удар
като миньор, който копае своето навън
хълмът вече е твоя позиция
шанс, не си умрял
горе до черешата, дето е цъфнала, защото е пролет

облегнат удобно пушиш цигара
и оглеждаш за живи
е така се води битка
В Уоу се научих
и като слушам дядо ми, който е майор
правилно съм се научил
но не му казвам, не чува добре, стар войник е вече, предпочитам да го слушам

***
на зулус
ритъма
и партито наистина е свършило в тая песен
около казана с другите войни и шамани

толкова ли много искам от тоя изпедерастял свят
всичко да си дойде на местата
и да седна да изпуша една цигара
един черен капитан
даже ром не искам

може даже да не сядам
може на прозореца от влака докато си тръгвам за село
щото има кой да управлява
и са управители като мен
и най-вече знаят
е, това им е било хубавото на стамболов и комания
знаели са, че са смъртни
и той е знаел точно за какво са го убили
още докато го е допуснал
защото са били скоро войници
и са знаели как се наказва
и че всеки може да бъде наказан
а добрите ги убиват еднакво на рандом с лошите
или където хемингуей греши
е това ще им е прясно на моите другари управници
и естественият фашизъм ще расте и крепне под ръцете им

всички сме градинари в градината на Бог
и той просто ни гледа сеира
смее се точно както аллахът на онази стара циганка-туркиня, дето ме помаза на Гергьов ден
даже не ни мрази
само се смее
защо да се занимава, нали има всякакви хора

има и като мен
защо да сере
нали ме е направил
аз ще сера
доброволно
от свое име
даже не е нужно от негово
Aз съм Tой
Tой е Aз

само този, когото презирам, не е, защото не е
защото аз презирам нищото
не онова голямо нищо-бездна
а несъщностното
извратеното
наистина болното заразяващо
защото съм градинар
и не искам ябълките ми да с тумори
отвращава ме

имам голяма топка енергия в гърдите си, която се опитва да избие през гърлото
и силна нужда да хвана “вожда ни” и не да му говоря
с непълен член
да си отворя устата като онзи в рекламата на лайън
и да му я вкарам с една целувка
по стар юдейски обичай
баш в кратуната
да видя ще ли падне на колене и да реве като дете, без да знае защо

не, не аз няма да го убия
аз ще го наградя
ще му дам от моето
а той да се оправя с болката/екстаз/катарзис, както реши
както поеме малката му психика

няма злоба, просто искам да му го влея всичкото
даже не да види как е, щото той няма да го види
да му го сложа
с ясното съзнание, че е кокошка и твърде малък за тоя хуй и ще се пръсне
разбира се, аз съм българче
и мога да го увия с тиксо
като хамстера на иванчо

добре, че не сме магьосници, а дали е добре
може би едно време така е ставало
отивал е някой, без да владее магии
и просто го изливал, на когото трябва

може би така мойсей е разтворил морето
събирал е познания там, на границата за приливите и отливите
и когато е дошъл моментът
(а те не са знаели и са били изплашени всичките, дето е водил)
им го е вменил
със същия вик-изливане
и така са го запомнили
не като отлив и прилив

а като сопата

в ръката
която удря и разделя морето на две
защото може
и защото това е Богът да седи зад теб
даже няма нужда да те подпира
и даже не вършиш чудо
и не е тайнство
просто не си сам
и си на страната на истината
единствената реална страна

сопата

ако забравиш къде си какво си и на кого си
тя ти припомня
не си сам
подпираш се на нея
не за да се подпираш
а за да не си сам

бог е сопата която се смее

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

Спрете да раждате. Твърде много  натежахме на майка си – Земята – и не издържа вече, а Отецът наш не ни признава за родни.

Спрете да раждате. Вече не мога да кажа: “Господи слез и си прибери вересиите”. Те не са негови, защото човек ни създаде, мъж и жена ни създаде – не седем милиарда. Наши са.

Спрете да раждате идеята за множенето – колкото повече деца, толкова повече учители и всичките “качествени”, и научно-технически “прогрес”, който бди над нас и ни храни. Чудесна утопия. И така до в конвейра за трикотаж, където всеки и всичко е трикотаж, защото няма време. Тик-так, тик-так.

Извод: “Количествените натрупвания водят до качествени изменения”, които могат да са регрес. Могат? Защо да бъдем лицемери – в случая ни са. Някой не ви е казал, че “бързата работа е срам за майстора”?

Спрете да раждате спокойно. Последният майстор умря заедно с последния самурай, както кралете и вестоносците на КафКа. И се чудя с какво зареждат бутиците. Бутиков трикотаж? Месо у градо вече няма. Няма въздух, място, няма сирене дори. Но има синоними. Къде са селяните? Да не би да са мигрирали в града, за да станат продавачки. Имам въпрос: от какво се издържат всички в тая държава? За света знам.

Спрете да раждате генно-модифицирана соя, защото за да може лелята да си купува нешоколад за 2 лева, вместо шоколад за 4, Амазония – 1/5 от сладката вода, огромна джунгла – един от “белите дробове на планетата” (въздух, дишане), изгаря в името на соята. И защото почвата на изгореното не е плодородна (все пак за джунгла е направена) се пали следващата. В името на незнайната леля и печеленето на хартия от стотинки. Остана ли някаква търговия в продаването на ненеща на неклиенти в немагазини.

Исусе, Исусе, излишна била е сцената с камшика и търговците, и храма -  затриха се сами, но хайде, повърти камшика. Не искаш. И Онзи не иска. Ни огън, ни жупел, ни капка спасение. Спрете да раждате.

А парите се зачудиха защо са толкова важни, като даже нямат покритие в злато, но си замълчаха, а един мармот до тях завиваше шоколад. “Милка”. Със символа на новия свят лилавата крава, дето не е крава. Ах, този прекрасен нов свят. Мирише ми на фейсбук и аспартам.

Спрете да раждате това, в което живеем. Ние, модерните хора – гимп маските с ципове на устата и очите. Винаги готови да се закопчаем. По-удобно е, отколкото да си завреш главата в пясъка, а и у градо няма. По-гладко е със сивия асфалт. Поне да бяха от бетон. Твърде здраво е, не е удобно. Нали?

Спрете да раждате удобство. Прескочили “какво”-то и “защо”-то от Галактическия стопаджия се вкопчваме директно в “къде”-то. Пропадаме? Разбира се. Точно като Артър Дент летим надолу. Можем ли да спрем да мислим за разбиването и да акцентираме върху бутилката зехтин. Можем. Моля, спрете да раждате.

Ние, хората, сме два вида. Едните ще оцелеем по изпитаната номадска класика с преселването. Разбягваме се бавно и неохотно от чумавото тлеене на всеки над 100-хиляден Содом и Гомор, последните хора. Като мравки. Ние, умните плъхове, напускаме кораба хаотично. Всеки се спасява. Назад към селото.

Спрете да раждате абсурдното обръщане на знака за общност. В масата загубихме обществото, а беше толкова малко – като едно голямо село. Мир на праха му. Reroll и наново. Можем да изчезнем или да се смалим в далечината – малка светла точка. Визуално е едно и също. Изберете си край.

Моля, спрете да раждате и дайте шанс на децата си.

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

Аз не съм член или симпатизант на БСП, защото съм социалист и като такъв нямам къде да членувам, освен ако не си основа социалистическа партия. Сам. VENCEREMOS. Няма да победим.

Аз съм срещу богатите, защото достатъчно от тях държат огромен ресурс, който не могат да управляват правилно и така угнетяват останалите, нарушавайки обществения договор. Особенно в България.

Така правото ви на живот не е подсигурено от възможност за пари, защото ресурсът ни е неправилно разпределен между многото – нас и малкото – тях. Никой не получава толкова, за колкото работи и всички са съгласни. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ – ПРОДАВАТ ЛУНАТА, ДА ЕБА! Някой попита ли кой откупи Луната от човечеството, че започна да я продава? Не.

Така и с първата частна собственост. Някой някога ударил някого с бухалка в цъфналата ръж и казал на останалите:
- Това е мое.
Честита Първа Частна Собственост. Или доброволно са станали роби останалите на шефчето?

Така е, ще страдате в името на петата яхта на бай Хуй. Защото това е смисълът на животът ви. Имате друг? Не сте подписвали обществения договор? Не ви харесва? Вие, робите там долу по палубата – мирни, надрусани със страх и чужди “идеали”, сте безсловесни и следователно тихи. DECLINED. И ако едно време сте строили пирамиди, идолизирайки някакви неясни концепции за богове и защото фараонът трябва да почива в тонове луксозен мир от камък, сегa падате в името на нечий лукс, даже няма концепция и умрял. Силен = богат. “Пирамиди, Фараони…”

Така здравият дух в здравото тяло е сменен със “Забогатей или умри опитвайки!” Най-често второто. Нямате нужда от здрав дух и здраво тяло. Защо да надживявате пластмасата в и за която живеете?

Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski

Когато стана баро, ще си купя пикап – голяма американска кола. Ще го боядисам в розово и бяло. Ще натоваря пет мангала отзад да ми свирят на уше. О, тигре, тигре, имаш ли пари? Защото и аз съм като вас – момче от народа, момче спортистчe, момче с душа. А-а-а-а опа-ла.

О тигре, тигре, аз съм българче, обичам… И като всеки българин знам най-важния ред от Ботев. Той не казва, че свободата е на върха копието. “Тежко, тежко! Вино дайте!” А-а-а-а опа-ла.

О тигре, тигре, аз съм българче, “Одата на радостта” ви съм я ебал, защото не е чалга. Няма ли го кларинета в хубавото ми да се разплаче – не ми го хвали. А-а-а-а опа-ла.

О, тигре, тигре, имаш ли пари? Имаш ли пари – западни коли. Или цената на мерцедеса – всеки я е платил, но не всеки кара. Е аз не искам. Аз искам пикап с мангали и бяла риза, за да ми е по-български. А-а-а-а опа-ла.

О, тигре, тигре, имаш ли пари? Аз не съм мутра и баща ми не беше. Жалко, ставахме за такива. Усмихвам се. О тигре, тигре. Всички сме чалгари в тоя неравноделен танц, който путките наричат живот, а то е война. А-а-а-а опа-ла.

О, тигре, тигре… Там горе на пикапа ще сложа байряка, за да ми е бяло, зелено и червено. И курва ще го вее, на която е платено, за да е всичко точно. Край.

Със съдействието на Радо Попа и орк. Белите Шишарки

Владимир Диловски
Vladimir Dilovski

По Prodigy

Нощта пада над града. Събираме се. Бавно. Застанали в редица чакаме. Завързани ръце, завързани очи. Началото на състезанието.
- Старт.

И тръгваме към своето начало. За повечето ще е край.

Бягащи и слепи хора. Колона. Удар. Някой пада. Бягаме. Един ще бъде победител… или последен ще умре.

На улицата. Сблъскан с другите. Бягам. Засилвам се, пресичам. Някой изкрещява. Спирачки. Следи от труп. Някой ще се спре. Някой ще живее. Някой ще е счупен. Всички ще сме жалки. Успешно разиграни в поредния залог.

И пак сме на арената. Които оцеляхме. На всеки е заложено. И всеки е използван, докато умре.

Разсъмва се. В гората през дърветата. Бягам. Жив съм още… Финал. Умора. Нищо. Победителят се срутва на колене. И диша. Всичко е за ЧАНТА с пари.

Владимир Диловски
Vladimir Dilovski

Ще умра в слънчев ден.
Навън пак всичко ще е хубаво.
Ще си отивам бавно,
както бавно съм дошъл.
Някой ще заплаче –
Аз.

Ще си представя бял чакъл и черно куче.
То ще ме води в последния ми път.
Ще смесим с песа босите си крачки.
И мълчаливи ще вървим.
Към светлото по белия чакъл.

Ще спра.
Ще седна.
Ще попуша.
Ще се усмихна.
Ще огледам моя хубав свят.
Последната ми дръпка и съм чао.
Кучето ще ме побутне и ще тръгнем.
Две черни точки далече в светлото,
угарка, бял чакъл.

Край.

Владимир Диловски
Vladimir Dilovski

Ние, путките, населихме този свят с ходещи трупове, а беше прекрасен. И клекнахме да помълчим над себе си. Така творението се изтропа върху Създателя, а Той преглътна и си замълча. Дори не бе сърдит – отиде си. А ние го отказахме като цигарите – за здраве. Не знам защо мирише ми от “този нов прекрасен свят”.

Строим нагоре и нагоре, защото долу вече няма място. И блъскаме кутийките с хора. И всеки двама правят други, и колкото повече – толкова повече. Напред. Кутийка след кутийка като кошер. Но не е пълен с мед. Мирише ми на ако.

Клечим над себе си и трупаме – на купчина. И черното сме заменили с кафяво, а бяло вече няма. Напред. Ние всички сме строители на новия си свят. Прекрасен в ламаринено-кафяво. Кутийка до кутийка, дупка до дупка, хванати за ръцете, дружно серем. Щастливо вмирисани, щастливо надупени, щастливо монохромни. Да напълним всичко с прогрес.

Да дойде модата на чиповете. Прилежно наредени в колони и в редове сме. Едно кафяво воинство от путки, механизирани, положени в кутии с дупки. Готови за напред. Напред…

Сложете чип в новото си куче. Сложете чипове в главата си, в лайната си, в путките на своите жени – за да ги разпознавате. Сложете чип в хляба. И в майките си – и там сложете. В земята, във водата и дърветата. Навсякъде. Във всеки камък и във всяка твар. Във всяка мисъл. Да. Прономеровайте и прошнуровайте цялата вселена, за да е чист и подреден прекрасният ни нов свят. Вонящ на ако. Напред.

Владимир Диловски
Vladimir Dilovski

От гробището пак излизаме засилени и бягаме напред. Всеки хванал е, каквото може. Нож, брадва, пушка и седло. Търча към битката. Не сме умрели, не сме и живи, не сме проекции, не сме. Крадци, войници, магьосници, попове. Гиганти и джуджета. Хора и нехора. Купчина от нетела. Напред и с бъдещето зад гърба си. Наречено е гробище.

Заклинанието не работи – някой пада. Just another frag. Всички бягат. Има страх – няма страх. Избирам си последния в колоната и той е труп, и всяка чужда смърт отсрочва моя край. Някой идва да ме вземе.

И сам воинът е сам. Засилен към смъртта си пак посечен падам. Гробище любимо, как хубаво си ти. Събираме се всичките умрели. О, миг, поспри. Не спря. От гробището пак излизаме засилени и бягаме напред към следващата битка.

Със съдействието на Blizzard и Supermode – Tell Me Why

Владимир Диловски
Vladimir Dilovski