Фолклорното начало “отдолу иде” задава универсалния план на внушението и подсказва движението “нагоре” – порастване, развитие, самоутвърждаване. “Изпреварването” на всички е прогресивното доминиране на силата (повече от 2000 кубика) над вече кретащите консервативни представи за напредък. Защитата е необходима (броня, прозорци скришни) срещу нездравото любопитство на плебеите, които все пак наивно се опитват да познаят “кой го кара”, “коя е тази” и са респектирани от “вълчо”, който “свири и гази” (т.е. не си проправя път, а оповестява победния си ход, помитащ всичко старо и ненужно) – тук умалителното подсказва, че сигурно този вълчо е някой от внуците на оня вълк на Смирненски (“с балтон, с дебела пура – всичко на место”), който явно е успял да остави наследници, преди да заспи пиянски.

“Лиска-бъдещата миска” е естетическият акцент в посланието – всяко скъпо нещо трябва да бъде украсено, за да се означи цената му, но и тя трябва да се плати с наддаване, за да се докаже кой по-по-най. На финала песенният звън на златото се слива с изяществото на женските форми като красиво потвърждение за това, че “няма невъзможни неща” за джиповците.

Петокласниците пък вече трябва да са наясно, че чистият въздух е опасен за здравето, затова пък млените мръвки (разбирай, битите, но неубити, а само о-печени на скарата на живота) и на оня свят ще следят за реда.

Май единственият начин лайняната чаша да си остане недоядена, е да няма деца…да пеят в училищата…