Той е…той. Не изглежда различен.
Няма плащ, нито черно бомбе.
Не говори, без да го питат,
казва винаги, че е добре.
Обикаля прашните улици,
снима с някакъв фотоапарат
празни къщи и луди – приумици
в черно-бяло, загубили цвят.

Но щом писне нощта като гарван
и затисне морето с криле,
той съблича от себе си сянката
на деня и остава дете.
Заиграва се с думи и облаци,
води своите малки войни,
покорява измислени бойници
и не иска (не може) да спи.

Той е буден и сам, алергичен
към праха от суетни илюзии,
но е моето светло различие
и във тъмното ми ми е нужен.
——————-

контрастите обикновено са едно-и-същото в различните състояния на преживяването им…