EXPOSURE
Ще умра в слънчев ден.
Навън пак всичко ще е хубаво.
Ще си отивам бавно,
както бавно съм дошъл.
Някой ще заплаче –
Аз.
Ще си представя бял чакъл и черно куче.
То ще ме води в последния ми път.
Ще смесим с песа босите си крачки.
И мълчаливи ще вървим.
Към светлото по белия чакъл.
Ще спра.
Ще седна.
Ще попуша.
Ще се усмихна криво.
Ще огледам моя хубав свят.
Последната ми дръпка и съм чао.
Кучето ще ме побутне и ще тръгнем.
Две черни точки далече в светлото,
угарка, бял чакъл.
Край.
ВЛАДО ДИЛОВСКИ
3 Comments »
RSS feed for comments on this post.
| TrackBack URI
You can also bookmark
this on del.icio.us or check the cosmos
Тъмният човек
Той е…той. Не изглежда различен.
Няма плащ, нито черно бомбе.
Не говори, без да го питат,
казва винаги, че е добре.
Обикаля прашните улици,
снима с някакъв фотоапарат
празни къщи и луди – приумици
в черно-бяло, загубили цвят.
Но щом писне нощта като гарван
и затисне морето с криле,
той съблича от себе си сянката
на деня и остава дете.
Заиграва се с думи и облаци,
води своите малки войни,
покорява измислени бойници
и не иска (не може) да спи.
Той е буден и сам, алергичен
към праха от суетни илюзии,
но е моето светло различие
и във тъмното ми ми е нужен.
——————-
контрастите обикновено са едно-и-същото в различните състояния на преживяването им…
Comment by point — May 24, 2008 @ 9:43 am
Мне нравятся Ваши посты)
Этот заставляет задуматься)
Comment by Вячеслав — June 6, 2008 @ 4:57 pm
Привет! Я не увидела на твоём сайте покупных ссылок. Видимо, ты ещё не знаешь, что твой сайт может приносить тебе деньги. Уверена, что с такими показателями сайта ты сможешь получать не меньше 100$ в месяц. Просто зарегистрируйся по ссылке и начни зарабатывать! Если что-то непонятно - задай мне вопрос по почте, я постараюсь ответить.
Comment by Леночка — November 9, 2008 @ 1:33 am