EXPOSURE

Ще умра в слънчев ден.
Навън пак всичко ще е хубаво.
Ще си отивам бавно,
както бавно съм дошъл.
Някой ще заплаче –
Аз.

Ще си представя бял чакъл и черно куче.
То ще ме води в последния ми път.
Ще смесим с песа босите си крачки.
И мълчаливи ще вървим.
Към светлото по белия чакъл.

Ще спра.
Ще седна.
Ще попуша.
Ще се усмихна.
Ще огледам моя хубав свят.
Последната ми дръпка и съм чао.
Кучето ще ме побутне и ще тръгнем.
Две черни точки далече в светлото,
угарка, бял чакъл.

Край.

Владимир Диловски
Vladimir Dilovski

1 thought on “EXPOSURE

  1. point

    Тъмният човек

    Той е…той. Не изглежда различен.
    Няма плащ, нито черно бомбе.
    Не говори, без да го питат,
    казва винаги, че е добре.
    Обикаля прашните улици,
    снима с някакъв фотоапарат
    празни къщи и луди – приумици
    в черно-бяло, загубили цвят.

    Но щом писне нощта като гарван
    и затисне морето с криле,
    той съблича от себе си сянката
    на деня и остава дете.
    Заиграва се с думи и облаци,
    води своите малки войни,
    покорява измислени бойници
    и не иска (не може) да спи.

    Той е буден и сам, алергичен
    към праха от суетни илюзии,
    но е моето светло различие
    и във тъмното ми ми е нужен.
    ——————-

    контрастите обикновено са едно-и-същото в различните състояния на преживяването им…

    🙂

Comments are closed.