EXPOSURE

Ще умра в слънчев ден.
Навън пак всичко ще е хубаво.
Ще си отивам бавно,
както бавно съм дошъл.
Някой ще заплаче –
Аз.

Ще си представя бял чакъл и черно куче.
То ще ме води в последния ми път.
Ще смесим с песа босите си крачки.
И мълчаливи ще вървим.
Към светлото по белия чакъл.

Ще спра.
Ще седна.
Ще попуша.
Ще се усмихна.
Ще огледам моя хубав свят.
Последната ми дръпка и съм чао.
Кучето ще ме побутне и ще тръгнем.
Две черни точки далече в светлото,
угарка, бял чакъл.

Край.

Владимир Диловски
Vladimir Dilovski

One thought on “EXPOSURE

  1. point

    Тъмният човек

    Той е…той. Не изглежда различен.
    Няма плащ, нито черно бомбе.
    Не говори, без да го питат,
    казва винаги, че е добре.
    Обикаля прашните улици,
    снима с някакъв фотоапарат
    празни къщи и луди – приумици
    в черно-бяло, загубили цвят.

    Но щом писне нощта като гарван
    и затисне морето с криле,
    той съблича от себе си сянката
    на деня и остава дете.
    Заиграва се с думи и облаци,
    води своите малки войни,
    покорява измислени бойници
    и не иска (не може) да спи.

    Той е буден и сам, алергичен
    към праха от суетни илюзии,
    но е моето светло различие
    и във тъмното ми ми е нужен.
    ——————-

    контрастите обикновено са едно-и-същото в различните състояния на преживяването им…

    🙂

Comments are closed.