Ние, путките, населихме този свят с ходещи трупове, а беше прекрасен. И клекнахме да помълчим над себе си. Така творението се изтропа върху Създателя, а Той преглътна и си замълча. Дори не бе сърдит – отиде си. А ние го отказахме като цигарите – за здраве. Не знам защо мирише ми от “този нов прекрасен свят”.

Строим нагоре и нагоре, защото долу вече няма място. И блъскаме кутийките с хора. И всеки двама правят други, и колкото повече – толкова повече. Напред. Кутийка след кутийка като кошер. Но не е пълен с мед. Мирише ми на ако.

Клечим над себе си и трупаме – на купчина. И черното сме заменили с кафяво, а бяло вече няма. Напред. Ние всички сме строители на новия си свят. Прекрасен в ламаринено-кафяво. Кутийка до кутийка, дупка до дупка, хванати за ръцете, дружно серем. Щастливо вмирисани, щастливо надупени, щастливо монохромни. Да напълним всичко с прогрес.

Да дойде модата на чиповете. Прилежно наредени в колони и в редове сме. Едно кафяво воинство от путки, механизирани, положени в кутии с дупки. Готови за напред. Напред…

Сложете чип в новото си куче. Сложете чипове в главата си, в лайната си, в путките на своите жени – за да ги разпознавате. Сложете чип в хляба. И в майките си – и там сложете. В земята, във водата и дърветата. Навсякъде. Във всеки камък и във всяка твар. Във всяка мисъл. Да. Прономеровайте и прошнуровайте цялата вселена, за да е чист и подреден прекрасният ни нов свят. Вонящ на ако. Напред.

Владимир Диловски
Vladimir Dilovski