ЧЕРНОЗЕМ

на мъртвите

Сутрин е. Кафе, цигара. Черно и гъсто. Пуша – дима се разбива в лъчи от процедена светлина. И придобива своите парчета от формалност. За кратко.

Сутрин е. Кафе, цигара.Сетих се за своите умрели…За всичките умрели по тая прокълната от нас Земя. Ние, живите нахранихме ли я достатъчно с умрели? С нашите умрели. Тя не е гладна, но ги поема, защото друг умрелите си нямат.

Сутрин е. Кафе, цигара.Стискам коравите си зъби. Гърлото ми ражда тишина. Ще нахраня своята Земя с моите умрели. И знаци ще им сложа вътре в себе си, за да си спомням. Ще бъда сам когато дойде ред със себе си да Я нахраня. Бял и уморен, нетленен като дима на моята цигара.

Сутрин е. Кафе, цигара. Отварям. И светлината изсипва се върху ми. Шаман съм и танцувам със своите умрели. Не е последният ми танц. Шамани вътре в себе си, вървим по Нея, гледаме нагоре и я храним с тела.

Владимир Диловски
Vladimir Dilovski