НАРЕЧЕНО
Парчета време събрано в парчета мисли… Надеждата ми е успешно разчленена на малки персонални постижения. Наричам ги живот. Агресията си наричам сила…
Черното е все по – черно, бялото по – бяло… Некръстен ще умра, защото нямам вяра… Имам си контраст… В очите си не виждам празно, а само път и той не е към другите… Другите наричам ничия земя. Нечистите нарекъл съм успели…
Не се смирявам – просто падам духом… Признавам си – остава ли ми друго…
Остава ми… По две минути щастие на всеки сполучлив етюд… Това наричам Justify my love.
Странно е, че бели сме, а в същността си сме кафеви. Направени от купчини … лайна, а трябвало е да сме проста мокра пръст… Пръстта не мога да наричам – все пак е земя…
Себе си наричам своя най – добър приятел, защото не мога да си кажа: Doon`t… Don`t you come back to me…
ВЛАДО ДИЛОВСКИ
No Comments »
No comments yet.
RSS feed for comments on this post.
| TrackBack URI
You can also bookmark
this on del.icio.us or check the cosmos